include_once("common_lab_header.php");
Excerpt for Пъстра Каламбуриада (хумористични стихове, нонсенси и каламбури), Втора Част by , available in its entirety at Smashwords







ПЪСТРА КАЛАМБУРИАДА
(хумористични стихове,
нонсенси и каламбури),
Втора Част



[ Това е сборник от лека и хумористична поезия включващ, целия, какво ли не, който тук се издава в две части, плюс трета с приложения на чужди езици, или целият. В първата част са: почти сериозни неща, пародии на песни, политикарски (част от нещата от “Върло Демократско”), леко секси, и гадорийки. После във втората част са, епитафи, memento mori, нонсенси, лимрици, други каламбури, акростихове, че и послеслов. В приложенията на чужди езици, са: стихове на руски, които иначе са основно в “Русская Поэтическая Тетрадь, стихове на английски, които иначе са основно в English Poetical Notebook, и една multilingua, която е Приложение към Комунизмът като религия. Цялата книга съдържа всичко това, така както е била завършена в 2002 година, при все че началото ù се губи някъде към 1977, и е допълвана после до към 2015. ]





Copyright Христо МИРСКИ, 2002 ... 2015



— — — — —



На Иванчо Йотата посвещавам



— — — — —



СЪДЪРЖАНИЕ
(на цялата книга)

В първа част:



Почти сериозно

Балада за жената като такава

Цървули

Алгоритъм

Доцент

Ода за хурката на баба

Дивото зове

Моите придобивки

Все по-често срещам знаци

Пародии на песни

Обичам те със слива

Стàни жено

На бюрократа

Ричи-чичи

Гергано моме

Парлива глътка

Джамайка

Мама ми купи днес

Политикарски

Благодарим ти партиьо

Политик

Добре е да се разбере

Наш’те демократи

Размисли пред писоара

Демо пре-

Кой Ви вази?

Демократични питифурки

Леко секси

Ако щеш

На моята фея

Кой не знае?

Ха кажи ми дèте сладко

Що стоиш, моме?

Плаващо ложе

Необмислено желание

Последица от акта

Новата пералня

Manna-търк-sonnet

“Крак”, с мерак

Житейско правило

Сладка мръвчице

Сигурен тест

Кама-Сутра

Явор и Калина

Рецепта със … “цици”

Детско питане

Разни дреболии

Гадорийки

Балада за обществения клозет

Във сортира

Споделете екстаза

Неочаквано затруднение

Лезбо-гледна точка

Седнал дядо

Разни народи, разни идеали

Разни дреболийки



Във втора част:



Епитафи

Memento Mori

Като дойде срок

Не ща пък

За вечността

Със моята пижама

Кога заспя последния си сън

Дреболии

Нонсенси

Новинарско

Кукумявка

Уви

Зъбобол

В Бангладеш

Из Пирина

Случка в Квебек

Хитрият китаец

Калимера ... с табакера

Противно на Даяна

На женския пазар

За Ангола

За българската камила

За дървото

В Карибите

Извлечи поука

Лимрици

Други каламбури

Акростихове

Посветено на жените

Поздравление

Трескава нощ

Лирично посвещение

Послеслов



В трета част:



Приложение I (стихове на руски)

Булат-1

Булат-2

Булат-3

Булат-4

Булат-5

Khaltura

Сексотика

Неужто

Постыдись-ка, молодёжь!

Что мы ели?

Встречи со зверями

Одуван-салат

Ах, ах!

Разная мелочь

Приложение II (стихове на английски)

You Have a Heart for Me

Christmas’ Greeting

Sounds Impossible

Have You Ever Tried?

Tamer’s Fears

By the Way

Homo Sapience

Geography Lesson

Some Dedicated Limericks (To Bulgarian Politicians)

Sundry “Small Fry”

Per[verted pro]Verbs

Приложение III (multilingua)

Етимологично изследване

Приложение ІV (направи си сам)



— — — — —



ЕПИТАФИ
(надгробни надписи)





— — — — —



* * *

Тук почива истинския мъж,

който щом кат’ не можа веднъж

да оправи младо русо маце,

се застреля след това в дома си.



* * *

Тук почива Геновева —

белокоса, стара дева.

Червейче мъничко се извива —

дал’ ще я направи то щастлива?



* * *

“Тук почива уморена

бившата певица Пена.

Заслужава тя сал думи благи.” —

От опечалените пичаги.



* * *

Тук почива Маринела,

през живота си поела

толкоз мъжки извержения,

че я славим с песнопения.



* * *

Тук е гроба на съпруга,

с булка със една заслуга:

с чужди тя не ходеше мъже.

Но затуй живота му пък взе.



* * *

Тук почива моята жена.

Слава тебе, Боже, щот’ така,

както карахме я ние с нея,

щях далеч пред нея да изтлея.



* * *

В майска утрин ведра се обесих аз,

щото ми дотегна женската ти страст.

Ще си спя спокойно аз сега в земята,

няма да ми дърпаш всяка нощ яйцата.



* * *

Тук почива моя милост, значи,

щот’ ми писна по тоз’ свят да крача.

Уморих се от житейски грижи,

приютих се в таз’ подземна “хижа”.



* * *

Тук почива Ванката Стоянов.

Червеи гризат го сутрин рано.

Но не е туй що му кърши кефа,

ами че ... жена му спи със шефа.



* * *

Тук положих мойта Десислава.

Ах, как вдигаше приживе врява!

Ако беше толкоз тиха кат’ сега

мигар щях аз нявга да я удуша?



* * *

Тук почива мойто гадже Мери,

дето спеше де с кого намери.

Но сега я вече мъж не друска,

а я само червейчета хрускат.



* * *

Тук положих мойта Теодора,

мойта булка, моята изгора.

А халосах я аз по главата,

щот’ намерих косъм във чорбата.



* * *

Тук почива Иванов П. Г.,

във това двуметрово мазе;

докато пък бившата жена

има къща, вила, и кола.



* * *

Тук заровен е Иван Петров,

и задгробния живот суров

ще да е за него и печален,

щото този дом е твърде кален.



* * *

Тук почива Драгомир, матроса.

И сега копнежите му що са?

Ни мечтай да се напорка яко,

ни на млада булка за баджако.



* * *

Тук почива Мая Иванова.

Цял живот бе тя за секс готова.

И сега, когато се подмокри,

прави покрай гроба цели локви.



* * *

Тук почива Пешо, ’дето

бе заровил във дерето

свойта млада булка Неда,

щото спала със съседа.



* * *

Тук почива моята старица —

крива, грозна, дърта магарица.

Де да бе преди пей’сет години туй,

щях тъй да ликувам, че да се разчуй.



* * *

Тук на моята Милена

аз положих плътта тленна.

Тъй като не я веч’ потребявам,

да я ползва всеки — позволявам!



* * *

Тук съпруга ми Иван почива.

Дълги годин’ с него бях щастлива,

но тъй като веч’ съм стара баба,

да го взема друга — ’ко ù тряб’а.



* * *

Тук почива славен юначага,

от когото всички булки бягат.

Бягаха, но при таз’ диспозиция

няма да изпадне веч’ в кондиция.



* * *

Как ненавиждам гроба си студен,

тълпите червеи сновящи в мен,

ала крепи ме съкровената мечта:

да зърна скоро тук и своята жена!



A la Shakespear

Тук мойто мъжко тяло приютих,

във този гроб покой намерих тих.

Но ако някой нещичко отмъкне —

проклет да е, задето се е пръкнал!



* * *

Тоз’ гроб за мен е твърде неприличен,

че приживе аз бях мъжага личен.

Да знаех що очаква ме сега,

не бих умрял за нищо на света!



* * *

Тоз’ свят напуснах от любов нещастна.

От стръмен бряг в морето тя ме тласна.

Без малко да потъна, но дочула

вика ми ... лапна ме една акула.



* * *

Във този гроб положих мойте кости,

и, ако някой идва ми на гости,

да засади във скута ми той слива —

сал тъй ще ме направи пак щастлива!



* * *

Тук почива баба Трена,

и е върло възмутена,

че роднини не дохождат

и я кучета оплождат.



* * *

Тук лежи заровен Панайот,

не разбрал защо бе тоз’ живот.

Но сега той метаморфозира

на живота смисъла разбира.



* * *

А тук почива Itskata Казасов*

презиращ глупостта, порока масов.

Но тъй кат’ туй е всичкото за този пич,

то и не се косете Вий за него хич!



[ * Епитаф на един близък познат на автора. ]



Следват няколко лимрико-стилни епитафи



* * *

Тук почива моята съпруга,

със което прави ми услуга,

щото вместо да я удуша,

и след туй в затвора да лежа,

лесно ще я подменя сега със друга.



* * *

Тук почива милият ми Костадин.

Много аз го любех до момент един:

’га дочух, че моята колежка

хвали го, че в секса нямал грешка.

Е, тогаз отрових го аз със стрихнин.



* * *

Тук почива Радка, мойто гадже,

дет’ кат’ те налегне ще те смаже.

И понеже аз съм доста фин

ù пробутах мой познат ... със СПИН.

Ала на! Спомина се тя от кюртажи!



* * *

Живях аз до дълбоки старини,

но се удавих в морските вълни,

понеже хукнах след една русалка

с една такава тесничка и малка ... —

Е, знаете мъжа какво цени.



* * *

Във тоз’ гроб хладен сложих свойта плът,

ала душата ми витай отвъд.

И мине ли оттука маце

с милувки тя ще го подкачи,

и ще погали топлата ù гръд.



2000



* * *

Тук почива дама много блага,

с навика на водка да наляга,

затова последната си ласка

тя прие от водката “Аляска”.



2012



— — — — —



MEMENTO MORI
(помни смъртта)





— — — — —



КАТО ДОЙДЕ СРОК



Какво ще правя като дойде срок

на Господа да се представя

не знам в’обще, и никакъв урок

не ми е нявга преподаван.



Не знам дори дали е той Христос,

или Аллах, ил’ Заратустра,

и прочее, че с този мой склероз

все бъркам имената пусти.



И как ще го позная този Бог?

С костюм ли е изтупан и със връзка?

Дали е благ, или напротив, строг?

А често ли ... обувките си лъска?



Защот’, не дай си Боже, сторя гаф

и го подмина в залисия!

Или пък го обидя с някой лаф —

’ко нейде с него се запия!



Но всичко туй е половин беда,

ще питам, ще следя реклами,

и ще го найда и на край света.

’Ми представи си, че Го няма?!



Да бия толкоз път до Онзи Свят,

за тоя само дето духа!

О не! Ако е тъй, то на инат

ще се завърна мигом тука!



Обаче, ’ко, да кажем, до три дни

не взема нещо да възкръсна,

то с Дядо Господ свойте старини

ще карам там — докат’ ми втръсне.



11.2003



— — — — —



НЕ ЩА ПЪК!



Не искам аз в студена зимна доба

да ме положат в гроба;

ала не ща дори и в знойно лято,

не ща, дори за злато!

Нито пък искам щом се пролет пукне

там някой да ме фукне;

а че и в златна есен не желая

аз да ми дойде края.


Не ща аз в никакъв сезон, омразна смрът,

да свършвам своя земен път,

но ако, все пак, трябва да се мре,

то казвам аз тогаз: добре,

но кат’ човек обичащ точните числа

те каня аз при мен, ела,

и превърни ме бързо в жалка тлен

на ... стотния ми ден рожден.


Това е, значи, моето желание,

с туй свеждам го аз до всеобщо знание.


09.2009



— — — — —



ЗА ВЕЧНОСТТА

От този свят човека си отива

за нищо, че и без алтернатива;

но куриозното във тази връзка е,

че ’ко не беше тъй то щеше да’й по-зле!



Защото ето, да си със жена

една и съща вече е беда,

но да си тъй не сто години, ами вечно

е, то това, наистина, не е човечно.



Но даже всеки месец да ги сменяш

с това проблема много не променяш,

и рано или късно пак се вкисваш,

защото вечна смяна също писва.



Или пък да преяждаш всеки ден,

или “пречукваш”, ако си ерген,

а и да’н си, ала да правиш все това —

ами, туй значи просто, че си без глава.



Или да си все млад и, значи, глупав —

тъй твърде много глупост щ’се натрупа;

или пък да си все богат — че то тогаз

ще се почувстваш скоро беден, ха на бас!



Или пък вечно умен — пак не става:

не ще намериш ти за теб държава;

или пък силен повече от бик —

’ми всеки ще те взема за дръвник.



Или да бачкаш вечно, цял живот —

е, ясно, че не ще е туй живот;

или пък все да учиш ти безспир —

нима такъв човек ти е кумир?



И тъй нататък: да ореш, да сееш,

или пък тихо, кротко да живееш,

каквото и да правиш, но едно и също,

да знайш, че скоро от това ш’ти се повръща.



И ясно, че жена да си е пак така,

или пък бебе — все ще носи туй тъга;

или животно, даже и тревичка —

’ко има вечност, тя убива всичко!



Така че радвам се, че си отива

човека нявга, без алтернатива,

ала се питам: кой друг като мен

от тленността е толкоз възхитен?



01.2010



— — — — —



СЪС МОЯТА ПИЖАМА



Когато дойде време да ме няма,

да се запътя на към онзи свят,

аз сигур ще съм легнал със пижама

на своя, или в болничен креват.



Та с таз пижама вий ме погребете,

пуснете ме в изринатия гроб,

защото скъпа ми е, разберете,

и вярна и безгласна като роб.



Ще ме прегръща тя чак до последно

и ще попива всяка капка пот.

Та мигар мога аз тъй безогледно

сама да я зарежа в тоз’ живот?



Да я оставя тук кога дълбоко

ще съм проникнал в нея, до уши?

О не, не съм животно аз жестоко

и знам, че от това ще я боли.



И после, де на оня свят да търся,

на моите години при това,

душа, която с чувства да разтърся?

А тъй ще бъдем ний ръка в ръка(в)!



Затуй пижамата ми оставете

със мен кога изпусна сетен дъх,

за да не ви кълна през световете

от наранена мъжка гордост, въх!



02.2010



— — — — —



КОГА ЗАСПЯ ПОСЛЕДНИЯ СИ СЪН

Кога заспя последния си сън

не ми се вярва много да ми дреме,

дали е хубаво ил’ лошо време,

дали грей слънце или не навън —

кога заспя последния си сън.



Кога за сетен път склопя очи

не ще ме мен живота веч’ вълнува,

’ко ще той радостно да си бушува

и да блестят пак слънчеви лъчи —

кога за сетен път склопя очи.



Кога обърна петалата аз,

дори да вземат да прииждат феи

те няма с ласки вече да ме сгреят,

и ще ми’й всичко все едно в тоз’ час —

кога обърна петалата аз.



Когато бий камбаната за мен

дори не ще я чуя пущината,

и ни съседката, нито жената,

не ще се радват веч’ на мойта тлен —

когато бий камбаната за мен.



Кога дъхът ми безвъзвратно спре

не ще почувствам повече ни йота,

а покрай мен ще си тече живота,

коет’ не ми се вижда баш добре —

кога дъхът ми безвъзвратно спре.



Изобщо, като взема да умра

не ще направя на морето дупка

(или на въздуха край мене чупка),

а може даже да не разбера,

че време ми било дошло да мра.



Накратко, като хвърля топа, то

не ще объркам с нищо аз нещата,

ни във Вселената, ни на Земята,

така че с право питам се защо

да хвърлям топа? Ми не знам защо!



06.2010



— — — — —



ДРЕБОЛИИ



Memento Mori

Човек все бърза в тоз’ живот дор се умòри,

забравяйки, че трябва да memento mori;

ала да мисли или не, че ще morire,

ще си отиде, все едно, той най-подире;

така че вместо цял живот да си memente

да гледа дан’ пропуска сладките моменти!



08. 2010



— — — — —



НОНСЕНСИ





— — — — —



НОВИНАРСКО*



[ * С извинение към цитираните личности, някои вече починали, но това, все пак, е само един нонсенс. ]



Коментират: Ицхак Рабин

почернял като арабин,

а съседа Арафат —

зачервен като домат.



Президентът Клинтън, Бил,

вчера с някой пак се сбил;

а пък госпожа Мандела

станала била дебела.



Снощи Бутрос Бутрос Гали

много яли и преяли;

а принцесата Даяна

казват пак била пияна.



Борис Елцин надал вик,

че насън го гонил бик;

чичо Горби във забвение ...

свиркал си за настроение.



Бомбастично: Берлускони

не обичал макарони!

А пък канцлер Хелмут Кол


Purchase this book or download sample versions for your ebook reader.
(Pages 1-28 show above.)